Абстракционизъм

Абстракционизъм

Изкуството през вековете се представя сюжетите в изобразителното изкуство чрез реалистични форми, заобикалящи човешкото полезрение. Преди близо сто години, обаче създателите на визуални изкуства разкъсват очакваните закономерности и предлагат шокиращ, новаторски прочит на светоусещането.

В обсега на днешната тема е развитието на абстракционизма, който все още се приема двусмислено от публичното достояние. Повод за възхищение, или ненавист, абстракционизмът е действащо течение, което е не просто добавка към интериора на кабинети и офиси, а една особена представа в творческото съждение. Когато се говори за изкуство е редно да загърбим тесногръдието и да приемем историческата информация, за да градим интелигентен и обоснован вкус.
Говорейки за абстракцията е нужно да имаме предвид предпоставките за нейното възникване.

В този ред на мисли редица художници от цял свят се опитват да дадат материя на невидими ситуации. Още в пейзажите на Търнър и Джеймс Мак Нийл можем да забележим демонстрацията на природни феномени, които изглеждат напълно абстрактно, като например морски бури, или силуетите на архитектурни обекти сред плътни лондонски мъгли. Немският експресионист Ернст Лудвиг Кирхнер представя хаоса на улицата чрез дръзки цветови комбинации. Пикасо и Брак пресъздават традиционния натюрморт като случка от няколко гледни точки в едновременно развитие.

 

 

През 19в с навлизането на фотографията и индустриализацията животът в Европа и Северна Америка се променя драстично. Като метод за отразяване на световните промени, изобразителното изкуство отразява времето, в което се развива. Така художниците първоначално започват да изобразяват познати обекти по неподозирано шокиращ начин. Те стилизират, обобщават или придават плоскосност на изображението, като боравят с нереалистични гами, иновативни техники за нанасяне на боята, изкривена перспектива и дори преднамерено променена анатомия.

Неизвестните основоположници

Възникването на абстракционизма се смята за продукт на кубизма, фовизма, експресионизма и футуризма като се дава начало през 1910- 1913г. Официалните исторически данни не могат да прикрият по- ранните представители, които са излагали абстрактни произведения на изкуството години по- рано. Имената на Наталия Гончарова, Микалоюс Чурльонис, Гийом Аполинер и др.

 

Много преди появата на Кандински и Мондриан на художествената сцена е действала художничката от шведски произход Хилма аф Клинт. Тя е рисувала абстрактни картини още през 1905г. Била е участник в художествената група “The Five”, която имала за цел да комуникира с духовете на мъртъвци чрез произведения на визуалнто изкуство. Освен със спиритуализъм и отявлени окултни влечения, търсенията на Хилма се отъждествявали и с изобразяването на невидими явления в науката като рентгеновите лъчи, инфрачервените лъчи и електромагнитното поле. Художничката, подобно на много други творци след нея, се е опитвала да даде визия на невидими явления от иначе реалния свят.

През 1908г Вилхелм Ворингер публикува книгата си “Абстракция и вчувстване” , в която прави опит да опише контраста на вчустване- душевно състояние на страх, изобразявано в изкуството като абстракция.

Теолозите Ани Безант и Чарли Ледбретър публикуват труда си “Форми на мислене” през 1901г. където илюстрират по абстрактен начин идеите, емоциите и звуците. Според тях тези невидими, но ежедневни компоненти на човешкото съществуване могат да се изобразят като видими аури. Разработките им достигат до Пол Клее, Купка, Франц Марк и Василий Кандински. Прочитайки този труд художниците започнали да градят тясна връзка между музикалното и визуалното изкуство като най- пряко докосващи душата.

От тази точка дават начало множество интерпретации в стилистиката и разбирането на абстрактното изкуство. Франц Марк се стреми към изобразяване на натурализма по абстрактен начин, докато Василий Кандински търси духовното въплъщаване в композиция.

Различен прочит


Кандински бил дълбоко религиозен човек. Той третира произведенията си като огледало на реалността. Емоциите, чувствата, духовните преживявания и музиката са по естество невидими, но веществени в изпитването си, затова той им придавал “тяло”. Като теоретик на изкуството той създава известния си труд “За духовното в изкуството”, в който прави сполучлив опит да сближи природата на цвета с този на музикалния тон.Той твърди, че изобразителното изкуство може да лежи на музикални форми само чрез цвета. Така в теорията на цветовете Кандински предлага форма за всеки основен цвят. Например червеното се асоциира с квадрат, жълтото като цвят на мисълта и подвижността се оприличава на триъгълник, синият цвят е кръг, бележещ духовното, а бялото и черното са паузи, моментите преди раждането и след смъртта. Кандински прилага своеобразен Тест на Фехнер, който свърза цвета с формата (изобретен през 19в) като предлага субективно чувство към естетиката дори на линиите. Хоризонталните линии той прима като пасивни и женствени, а вертикалните като динамични и мъжки.

Друг интригуваща насока в абстракционизма е тази на Робер Делоне, който заявява, че се ужасява от шума на звуците, че отрича духовното и мрази да дискутира въпроси от математиката. В крайна сметка френският художник бива провъзгласен като основоположник на абстракционизма поради картините си с цветни дискове, възприети като първата чиста форма на абстракцията. Наравно със съпругата му Терк-Делоне засвидетелстват новият арт- стил “Орфизъм”.Соня Делоне активно използва абстракция в оформлението на книжни издания и десенировки в модната индустрия.

Пол Клее, участник в Първата Световна война, пише в дневника си: “Колкото по- ужасяващ става света, толкова по- абстрактно бива изкуството”. Не случайно картините му се характеризират с диспропорционалност, интуитивност и дори инфантилизъм в изобразяването, подобно на децата.

По същество абстракцията се разделя на лирична и геометрична, като в нея влиза и понятието Суперматизъм, с което Владимир Малевич описва картините си. Кандински е представител на лиричната абстракция, а Мондриан- на геометричната.


Пийт Мондриан е бил дълбоко впечатлен от кубизма. Стилът му радикално се променя през годините, достигайки до извода, че всяка форма може да се синтезира до прости вертикални и хоризонтални линии. Така се раждат неговите прочути табла, които той изработва с математическа прецизност и които повлияват множество дизайнери в сферата на интериорния, индустриален и моден дизайн до днес. Той твърди, че изкуството спасява човека, но и че е мистерия за посветените. Харесвал е класическите правила на математиката и отхвърля затворените хорми като кръга, считайки ги за дразнещи. Разчита ба твърда упора, която залага на спокойствието и хармоничността на правоъгълниците. Заявява, че абстракциите му са отражение на архитектурата като празното пространство трябва да преобладава, наравно с естетиката на правия ъгъл. Харесва математически баланс и използването на прави линии в изобразяването на асиметрични, сходни форми с плосък цвят.

Казимир Малевич възприема изкуството на абстракцията като висш пилотаж. Заявява, че чрез абстракцията материалът влиза в собствената си форма. Формите са геометрични конфигурации, произлизащи от материала, вярва в симетричната прогресия на геометричните форми и че чрез тези способи има чувството за отсъствие на пространството, поради което за него е активно. С тези си размишления Малевич не просто декларира, че живопистта е достигнала естествената си нула с творбата “Бял квадрат върху бял фон”, но и се превръща в основополжник на Конструктивизма.
Развитието на абстракционизма откроява ярко и името на руския художник Михаил Ларионов. Той бива въвлечен от доказателството, че окото не възприема обектите пряко, а единствено лъчите, отразени в него. Според него живописта би следвала да изразява въпросните лъчи, а не реалната форма на обектите. Чрез този начин на изобразяване разрушава дистанцията между повърхността на картината и натурата.

През 1919г в Германия е създадено Висшето училище по строителство и художествено конструиране по известно като Баухаус. Там, артистичния свят достига апогей в модерния прочит на художественото дело. В школата, обединена под идеята за сътворяването на „тотално“ произведение на изкуството, обединяващо всички представители на визуално-пластичните изкуства се развиват визуално-пластични изкуства,промишлен и графичен дизайн, занаяти и типография. В това художествено средище абстракцията все още намира живот чрез бележитите си лектори Пол Клее, Пийт Мондриан и Василий Кандински.

Америка като убежище

През тежките времена на Втората Световна война много художници абстракционисти като Йозеф и Ани Алберс, Жак Липшиц, Ханс Хофман, Леже, Андре Масон и Макс Ернст емигрират в Америка. Поради това масово изселване на европейски артисти, Северна Амаерика развива силно концептуалната си визуална традиция. Артистите откриват подкрепа за изкуството в лицата на Рокфелер и Гугенхайм, които спонсорират откриването на два големи музея за изобразително изкуство.

След войната абстракцията все още остава в полезрението на артистичния свят като продължава развитието си в стила абстрактен експресионизъм. Това течение, развито в САЩ съсредоточава вниманието към Ню Йорк, утвърждавайки го като нов артистичен център.Немаловажен е фактът, че за утвърждаването на художниците, следващи абстрактния абстракционизъм, сериозно е спомогнало Федералната програма за развитие на визуалното изкуство в САЩ, която през 30-те години им е осигурявала държавни поръчки за мащабни монументални творби. От друга страна по време на Студената война абстрактното изкуство се лансира от американското правителство като идеологически инструмент, който пропагандира западния либерализъм.

Водещ принцип в абстрактния експресионизъм е емоционалния импулс и случайността, изключване на съзнанието от творческия акт, като постоянен процес на осъзнати и неосъзнати решения- прийоми силно повлияни от психоаналитичните концепции на Фройд и теориите на Юнг за колективната памет и несъзнаваното.

Известни имена, отбелязващи развитието на абстрактния експресионизъм са тези на: Адолф Готлиб с неговите пиктограми, представляващи праисторическа писменост, базирани на антични трагедии; Вилем де Кунинг, който яростно нанася боята по повърхността на платното и предлага нов, суров, граничещ с гротеската образ на жената, излязла от подсъзнанието; Джаксън Полък с неговия “дрипинг”; Марк Ротко и картините му с прости цветни полета, който отрича рамкирането на творбите си, за да не бъдат те ограничени в пространството; Бърнет Нюман, боравещ с цветни участъци и пресечени линии, който насърчава публиката да стои в близост до платната му като така преживяването търпи метафизичен характер, в който зрителят преживява усещане за самия себе си и за мястото му във вселената; Владимир Татлин с абстрактните му скулптури; Александър Раченско с известният му триптих от плоски цветове, с който за пореден път в историята на изкуството манифестира края му.

Европа също бива повлияна от развитието на абстракцията като след изложба на Джаксън Полък се сформира течението “Ташизъм” във Франция. Знаменити са имената на Жорж Матийо, който възприема идеологията на Полък, че колаборирането с материала е по- важен от крайния резултат. По този начин той превръща артистичния жест в ритуал. Създава акции, в които кани публика, която да наблюдава творческия му процес докато той е облечен особени дрехи и използва музикален фон.

Ханс Хартунг взаимства артистичния жест от традицията на калиграфията като създава стила “Абстрактна Калиграфия”.

Изтока се впуска в абстрактното изкуство с групата “Гутай” в Япония, където разглеждат платното като арена на действието. Художникът Казуо Ширага намира отклик на тази идея като рисува абстракции със стъпалата си.

Разбира се, темата за развитието на абстракцията след Втората Световна война е толкова дълга, че заслужава отделна статия. В нея може да се разгледа изкуството след 50те години и контрастното му развитие в Америка и Европа, но в днешния преглед имам за цел възможно най- бегло да представя историческата линия на времето. Все пак не мога да не отбележа имената на Морис Луис, Кенед Нолан, Агнес Мартин, Фелрат Хайнс, Ад Рейнхард, Ел Лизитски, Аршли Корки, Алекзандър Колдър, Хартли и др които наравно с десетки други художници са оставили следа в огромното наследство на абстракционизма.

Според много критици абстрактното изкуство е повлияло пряко в развитието на Оп Арт течението, което се занимава с изграждането на оптически илюзии, както дори с възникването на Минимализма.
Често абстрактното изкуство бива отхвърлено от публиката, но вярвам, че това е следствие на неразбирането му. Абстракционизмът е началото на модерните течения в световен мащаб- това е факт, а не опит за съблазняване на четящото око. Независимо от личното отношение и вкус е редно да отдадем своя респект към това колосално развитие на художествения свят. Както видяхме абстрактното изкуство представлява чиста форма на художествено въображение, на интерпретации относно невидимото; то е философия, или акт; математика, или духовност, въплътени в материалнст на платното.

Надявам се тази бегла статия да е послужила интригуващо и образователно. Ако имате въпроси, или нужда от допълнителна статия, свързана с определен художник от течението на абстракционизма, или конкретен период, ще се радвам да ми пишете в коментарите по- долу.

Благодаря за вниманието,

Мария- Елена

Leave a Reply