Жените, които рискуваха

Жените, които рискуваха

В днешната статия ще разкажа за няколко представителки на художественото съсловие, които оставят дълбока следа в историята на изкуството и са малко познати по нашите ширини. Ще стане дума за дами, които са се опълчили на установеното статукво дори в най- неподходящите времена да бъдеш своенравна и пряма жена. Това не е феминистка статия, а исторически акценти.

1. Артемизия Джентилески

 

 

Артемизия Джентилески е италианска художничка, която е от изключително значение в художественото съсловие. Художничката е живяла през 17в., когато жените не са имали разрешение да се занимават с художествена дейност. За нейн голям късмет баща й е придворен художник и бързо разкрива таланта й като подпага обучението й по рисуване. Грандиозният успех на Артемизия дава път на жените в изобразителното изкуство. Тя е първата жена художничка, която е приета във Флорентинската академия за изящни изкуства и първата жена, която получава разрешение да рисува и да работи с голи мъжки модели. Освен това художничката е смятана за най- умелият последовател на ранно- бароковият художник Караваджо. Въпреки, че Артемизия става жертва на изнасилване в ранните си години и често е отхвърляна от гилдията си като единствената действаща жена в художествения свят, тя все пак набира добра популярност приживе, успява да се сдобие с меценат и получава множество поръчки като може би най- ярката такава е тази от Микеланджело Бунароти Младши, който е племенник на ренесансовия гигант в скулптурата и фресковото творчество- Микеланджело.

 

2. Мона Хатум

Тази ключова фигура в съвременното изкуство създава изобилно творчество в сферите на пърформанса, видео арт-а, кинетичното изкуство, минимализма и концептуалното изкуство.

Родена в Бейрут в семейство от палестински произход, тя разработва теми, които са пряко свързани със световните конфликти, жертвите от войната, заплахата от нея и затворът на изгнаниците.

 

 

Мона Кахум заминава във Великобритания точно по времето, когато избухва ливанската гражданска война и се превръща в изгнаник поради невъзможността да се завърне в родината си. През този период, тя посвещава времето си в разглеждане на лондонските музеи и галерии. Художничката осъзнава силата на посланието, което визуалните изкуства предават на зрителя и бързо се отдава на художественото образование.

Творбите на Хахум са били обект на пълно отрицание, често поради неудобната политическа сюжетна провокация в творбите й, или заради произхода й. Тя е не просто жена в изкуството, а мюсюлманка…
В крайна сметка неуморимата мотивация на Мона Хатум започва да дава своите резултати, когато през 1980г става известна с пърформансите си, в които използва собственото си тяло като инструмент на визуална дейност.
Първата самостоятелна изложба на художничката печели огромно внимание като събитието бива спонсорирано от културния център “Жорж Помпиду”, който е третата най- посещавана дестинация във Франция след Лувъра и Айфеловата кула.

 

 

Творбите на Мона Хатум в момента са световноизвестни и изключително лични. Тя поставя сериозни политически и социални въпроси в изкуството си като произведенията й често провокират чувство на страх, несигурност и насилие. Те са опасни и дезориентират зрителя, но и провокират съчувствие и размисъл върху темата “свобода”.

 

3. Хана Хох

Хана Хох е германска художничка в течението на Дадаизма, която е абсолютен майстор на колажа. Творчеството на тази художничка, обаче не се характеризира единствено с добри технически умения, а със смела концептуалност в изключително опасното време между двете световни войни.

 

 

Изкуството й се счита за силен тласък към феминизма като в него жената придобива нова роля в социалната представа- тя е енергична, професионална и ендрогинна. Художничката постоянно заявява интереса си към структурата на половата дихотомия, освобождавайки жената от очакванията спрямо нея, от нормите за красота, които трябва да оправдае.
Хана Хох среща изключително много трудности в професионалния си път. Дадаистите не я приемат като равна въпреки изключителната си отдаденост, но фактът, който най- силно разбива сърцето й, че нацистите цензурират изкуството й като налагат забрана то да бъде излагано за публичното достояние. Въпреки проблемите Хана Хох не спира да създава до сетния си дъх и се счита за една от “освободителките” на женското равенство във Веймар, Германия.

 

4. Яйои Кусама

Моден дизайнер и художник, Яйои Кусама се счита за най- разпознаваемата художничка в света като картините й се продават за милиони и се радват на също толкова голямо по размери публично внимание.

Японската художничка е известна със своята … лудост. В този случай не е въпрос на обикновена артистична екстравагантност, а на действителна медицинска диагноза. Израснала в богато семейство, Кусама бива обект на системен психически и физически тормоз от страна на родителите си. Още от дете успокоява шизофреничните си кризиси с рисуване като основен елемент в творчеството й са точките. Тя обожава да покрива големи платна, интериори, платове и дори хора с точки, което се превръща в запазената й марка и отличителен знак, който превръща изкуството и в толкова автентичен феномен, че всеки запознат с нея е способен да отличи творбите й за секунди.

 

 

Яйои Кусама извървя доста дълъг и труден път до славата си. Тя винаги е мечтаела за световно признание, но това се случва доста късно в живота й. Имено стремежът към глобални почести я мотивира да избяга в Ню Йорк през 1957г. Художничката споделя, че бягството й в Щатите никак не е било без премеждия. По това време е напуснала Япония със зашити пачки пари в полите си, тъй като родината й е имала политика, в която човек е можел да напусне страната с лимитиран капитал.
В Америка Яйои не успява да засвидетелства успехите, за които мечтае макар да е била конкурент на самия Анди Уорхол. Уви, не много жени са се радвали на успехи в изкуството дори в този по- модерен период от историята. В Съединените Щати художничката оставя не само точковите си идеи.

Може би тя е една от първите активистки, които се осмеляват да протестират голи по улиците на Ню Йорк. Според авторката изпълнението и е пърформанс в знак на съпротива срещу войната във Виетнам. По- късно Яйои Кусама се увлича по скулптурата като създава стотици фалосоподобни форми, отново покрити с любимите й точки.

 

 

В последните години от неблагополучното си развитие в Америка е следена от полицията и обвинявана в създаване на масови оргии след пърформанси, в които рисува точки по голите тела на доброволци.
През 1973г се завръща тотално разорена в Япония и доброволно постъпва в психиатрична клиника в Токио през 1977г, където пребивава и до днес. Авторката работи всеки ден от девет до шест, но прожекторите угасват за творческите й изява в период от две десетилетия.

След двадесет години в забвение родината й преоткрива солидната й работа. Славата буквално я залива от всички страни. Дори известният дизайнер Марк Джейкъбс заминава за Япония, за да се срещне с нея и успява да я убеди да създаде колекция за световния бранд Lois Vuitton.

 

5. Кара Уолкър

Кара Уолкър изгрява на художествената сцена с нейните инсталации от хартиени силуети, представящи въображаеми разкази за живота от американския расистки конфликт преди Гражданската война.
Тя изобразява робството, експлоатацията и насилието върху негри, извършвани в плантациите. Нарича този проблем “нейната вечна, никога-неспираща война с расизма”.

 

 

През 2014г създава най- мащабната си творба, която следва същата полемика. Чрез моменти от миналото, тя дава глас на проблеми от настоящето. В захарна фабрика в Бруклин авторката поставя огромен по мащаб сфинкс, направен от бяла захар с глава на жена от негроидната раса. Около монументалния обект са поставени фигури от меласа на деца негърчета, държащи в ръцете си банани и кошници.

 

6. Guerrilla Girls

Това е дамски анонимен колектив, който се противопоставя на расизма и дискриминацията на жени в изкуството. Тези активистки поставят на дневен ред неудобни въпроси към музеите за съвременно изкуство като разкриват публични статистики относно женското съсловие в сферата на визуалните изкуства чрез лозунги, диплянки, стикери, акции, видеа, билбордове, плакати и книги.

 

 

Поводът да се сформира този екип от непримирими жени е изявлението на Музея за съвременно изкуство (МОМА) в Ню Йорк, че една от колективните им изложби през 1984г е най- важното събитие във съвременния свят на визуалните изкуства. В изложбата са участвали 169 имена на автори, от които едва 13 били жени, а всички участници били от европеидната раса в САЩ и Европа.

 

 

Те заявяват вяра в междусекторния феминизъм, който се бори срещу дискриминацията и подкрепя правата на човека за всички хора и за всички полове. Борбата им се отъждествява и в неравноправието от гледна точка доходите на жените в изкуството спрямо тези на мъжете; насочват вниманието към изключително ниския процент на самостоятелни изложби на представителките на слабия пол в световните музеи и галерии; застават срещу редките покани за колективни изложби на артисти от раси, различна от европеидната.

 

 

Създават стотици проекти и акции в целия свят. За 2016 г. създадоха нови улични и музейни проекти в Tate Modern и Whitechapel Gallery, Лондон; в Париж, Кьолн и Минеаполис. През 2017 г. имат нови проекти и изложби в MASP, Сао Паоло; Трисерията на Фрестас, Сорокаба; Музеят “Ван Гог”, Амстердам; Музеят на военната история, Дрезден; и много други места.

 

Leave a Reply