За големите мечти на малките хора

За големите мечти на малките хора

Спънки и изкуство

malenartist blog

В невръсния си живот съм изгаряла нелепо по следните мечти: да следвам в НХА, да правя самостоятелни изложби, да стана член на СБХ и да се омъжа. Знаете ли как реагираха хората, когато им споделях? „Трябва да мечтаеш широко. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.Много посредствено разсъждаваш.” След известен опит (естествено отрицателен) ще отвърна: всяка мечта е колосална, защото нещо важно в живота ти липсва. Това нещо те принуждава да дерзаеш всеки ден. Този стимул може да те преследва от дете и вероятно го чакаш от години,давайки му визия в съзнанието си.Щом се стремиш към това, влагайки всичките си усилия, значи то е голямо. То е истинско. Всеки човек, който си позволява да мечтае е една малка вселена с огромни мащаби. Не е нужно да си представяш слава и лукс, за да се наречеш голям. Майка Тереза и Далай Лама не са мултимилионери, те са мечтаели да бъдат учители, да помагат на хората. Мечтите им са обвързани индиректно с тяхното благосъстояние, но са исполини в човешката история.Сбъдването на мечтите осмисля живота ти. Именно това прави човека голям- смисълът и процесът до постигането му.

Никога не позволявайте външен фактор да прецени ценността на мечтите ви. То е като с болката- няма личност, която да е в състояние да отсъди кой човек страда повече. Той страда и мечтае толкова, колкото може. Причините са различни, но чувството е пределно силно. Колкото до дефиницията „голяма мечта”, според мен е въпрос на детайлност и труд. Моята майка е мечтала за дъщеря със сини очи. Когато ме е носила в утробата си, са я информирали, че съм момче. Всички семейни членове са купували комплекти в син цвят, но тя упорито е държала: „Няма проблем, ще отиват на очите й.” Родила съм се очевидно в женски пол и въпреки,че всичките ми роднини са с кафяви очи, аз нося мечтата на мама върху лицето си.

Визуализирайте и се трудете. За да живееш живота на мечтите си, трябва да положиш един тон усилия и съсредоточеност. Понякога ще се налага да се откажеш от нещо, или да разочароваш някого, но това е неизбежно. Процесът ще достигне крайния си резултат.

Когато пуснеш голямата мечта

malenartist blog

Ще споделя бегло твърде лична информация, за която не мога да дам гаранти, но е вероятно да послужи на човек в подобно положение. Случи се така, че за няколко месеца целият ми свят претърпя апокалипсис. Не можах да защитя авторството на много усилен и искрен труд, в следствие на което професията ми отиде в небитието; интимните ми взаимоотношения -смразяващо под нулата; финансовите средства- също; много скъп човек пое по пътя на безкрая; заболях и тялото ми отказваше да реагира както на лекарствата, така и на молбите; загубих предишния си сайт… (дълго т.н. ) . Всеки ден се разплаквах със събуждането и не намирах сили да се изтържа от леглото, а вечер будувах, обсебена от страховете на безизходицата. Особена е човешката природа, спомня си за Господ, чак когато можеш да загубиш единственото твое.

Един ден най- силното ми желание и причина за безконечни терзания- признаването на труда ми, просто си отиде. Казах си: „Каквото и да ми поднесе съдбата- ще го приема. Ще бъда никой, ще се старая да постъпвам правилно и ако никоя мечта не се сбъдне- ще го приема”. В момента, в който го пуснах и спря да бъде на всяка цена, то само дойде при мен. Наричам това „благословия”. Няколко дни след това искрено признание една невероятна личност встъпи в живота ми.

Късмет или благословия

Тя се казва Елена. Душата й носи красотата, която задължава това име. Тази дама разчете съществото ми за два часа и повярва в уменията ми преди да ме познава. Каза, че ме е търсила толкова години, колко и аз нея, но ще разбера в последствие. Тя е първият човек, който ми предложи помощта си на база на въпроса за какво мечтая. Отговорих: самостоятелна изложба. Не можех да се сетя за нищо друго, само от това не болеше. Ето така- от един искрен диалог- блянът получи криле. Богатият ни език няма достатъчна съдържателност, за да опише размерите на огромната благодарност, която облива съществото ми.

Разбира се, нищо от случващото се не е въпрос на обикновена  мигновеност. Бях работила специфично по произведенията за изложба в продължение на една година, а съм в сферата на изкуството от още девет. Важното е, че се появи подкрепата, която непреклонният мечтател заслужава. Този шанс ме изправи на крака. Буквално. Започнах да ставам сутрин, да мия зъбите си, да подреждам дома си и да разсъждавам малко по- позитивно за бъдещето. В началото плачех много, но работата по изложбата ме лекува. Не си позволих да се заседя, или залежа за нито един ден повече. Поръчвах подрамки, довършвах някои детайли, пишех текстове по темата на събитието, създадох нов сайт, започнах да излизам- отначало колкото да взема приятеля си от работа и да се приберем, открих, че прането на ръка ме успокоява,а когато задачките свършваха намирах ново занятие. Винаги в движение- за да стопирам мислите и да подобря качеството на съня си. Има още много какво да се желае, но съм безкрайно благодарна, че се завръщам към себе си.

malenartist.jpgblog

На прага на голямото откриване вълнението набира скорост, но ще ви разказвам по- подробно в следващите статии. В заключение ще подчертая: мечтайте всепоглъщащо. Мечтайте толкова силно, че страхът да е по- малък. Разчитайте на таланта си, той е посветен единствено и уникално за вас. И ако някога всичко, в което сте влагали усилия, прецизност, време, емоция и систематичност пропадне- то знайте, че това е сигнал за промяна. Рязко и драстично. От вас за вас.

Благодаря Ви за отделеното време!

Мария- Елена

This Post Has 2 Comments

  1. Диана Николова

    Браво, Мария! Гордея се с теб! Продължавай все напред и нагоре и никога, ама никога, не спирай да мечтаеш и да твориш! Очаквам с нетърпение да видя света през твоя поглед! Успех! 🙂

    1. Благодаря ти! Ще те очаквам на 21.11.2017 от 18:30ч в Ellinor’s House на адрес ул. Цар Асен 33, София. Поздрави и до следващата седмица 😉

Leave a Reply