Изкуството на бродерията: Татуировка на душата

Изкуството на бродерията: Татуировка на душата

Разликата между гоблен и бродерия

blog.broderia

Много често бродираните изделия се бъркат от масовата публика, тъй като в българската реч се е установила дума, която не отговаря на характеристиките си- гоблен.  Гобленът представлява декоративна картина, която е създадена посредством тъкане. В миналото гоблените са били луксозен елемент от интериора на замъци и имения като размерите им са били колосални. Освен за разкош като картинни пана, гоблените са служели и за задържане на топлината в тежките каменни постройки. Названието „гоблен” произлиза благодарение на манифектурата на братята Гоблен в Париж. Трудоемкото ръчно производство на гоблени започва да запада с появяването на машинно тъкани гоблени (жакардови) през втората половина на 19 в. Известни имена повлияли гобленарската сфера са Жан Люрса, Уилям Морис и Якоб Вилер.

Бродерията представлява изкуство, ръчен, или машинен занаят за декориране на текстил посредством конец и игла. Техниката предоставя възможност да се използват и допълнителни материали за вграждане като прежди,мъниста, пайети, пера и др. Основната идея на бродериите е да декорират готов текстилен плат. В художественото дело бродерията може да претърпи авторски интерпретации с нестандартни материали. В българската традиция бродерията намира най- сериозно място в декорацията на традиционните дрехи с шевици.

Затова, когато разглеждате шевици, или извезани картини от бабите и майките ви, вече ще знаете, че те на практика са кръстени гоблени, но всъщност представляват различно изделие, тъй като бродерията декорира, а гобленът- изгражда.

Символика на шевиците

В българските шевици мистиката и бита са закодирани в знакови изображения със символна натовареност. По шевиците на отделния българин е било възможно да се разчете много за рода, статуса и личността му. От друга страна шевиците са имали защитна функция в облеклото на българина. Например декорацията по крайщата на дрехите(ръкави, поли, вратен отвор, крачоли) обикновено е била геометрична и заострена, защото се е смятало, че това са гранични зони, които ако не са предпазени ще допуснат лошите сили. От друга страна женските носии са изпълнени с шевици, които са символизирали плодородие и фертилност.

Защо бродерията се превърна в символен автопортрет на творчеството ми

blog.broderia3

Бродерията, която  изпълнявам  в творчеството си е авторска. Това ще рече, че в технологичен план не се оповавам на строгата подредба на бодовете в класическото везане и не употребявам симетрия, а интерпретирам архетипите и способите на техниката спрямо лична парадигма. От друга страна моите бродерии не носят декоративен,а художествен характер.

Всичко започна от изследването на архетипите в теориите на  Юнг като компоненти на колективно несъзнаваното под формата на сънища, фантазии и проекции върху дадени обекти. Архетипите са заложени в мозъка на всеки един от нас и са дълбоко в подсъзнанието, но забравени от съзнателния Аз. Юнг обяснява архетипите като ниво от колективното несъзнавано, където се пазят универсални културни и архаични представи. Архетипът има колективна цялост и митологичен характер.

Проучвайки подробно темите на Юнг, преоткрих дълбините на техника, която „сама” се роди от ръцете ми, съчетавайки личното с универсалното, но за това по- късно.

 

Графичната рисунка

Графичната рисунка представлява произведение на изобразителното изкуство, създадена чрез материали като: молив, туш, мастило, креда, сангин, пресован и непресован въглен върху хартия и картон. Инструменти за изграждане на графичната рисунка са метални пера, клечки, четки и фиксатори. Тук ще направя пояснение графиката е дял от изобразителното изкуство със собствени прийоми и технологично изпълнение, което предполага тираж в следствие на отпечатък, а графичната рисунка е самостоятелно произведение, което дори самият автор трудно би възпроизвел повторно. За да разберете по- добре техниката, която прилагам в произведенията си е нужно да уточня изходящите си точки.

malenartist

Комбинацията

Любовта към баланса на черно и бяло ме отведе пред вратите на художественото образование. Тази любов присъства в почти всяка творба, която съм създала и е  искреното въплъщение на въображението ми. Уважавам живопистта, но тя ми изглежда също толкова чужда и некрасива, колкото немския език. Никога няма да забравя репликата на директор Балева в училище спрямо проектите ми по текстил: „Престани да ми демонстрираш колко добър рисувач си.Ти си в специалност Текстил”. Тази реплика ме преследваше осем години. Разбира се, научих се на всяка възможна стилизация, подходяща за печат, но нещо в мен се чувстваше фалшиво. На деветата година схванах.  Чак в студентските години осъзнах коя от многобройните текстилни техники е в състояние да даде нов и вълнуващ прочит на обсесивната любов към рисуването. Онази техника, към която никой не беше посягал, никой не споменаваше в образованието по художествен текстил. Тя сякаш беше тема табу с негативен нюанс.Казах си:”Хайде, Мария, мисли…коя текстилна техника ще пресъздаде рисунките ти най- точно…коя е най- овладяната, конкретната и близката…какво прилича на щрихи…коя техника носи неповтаряемостта на рисунъка”. След няколко седмици отговорът дойде- бродерия.Само при мисълта ентусиазмът ми стихна. Ужасявах се от идеята да срещна присмех от колегите си. Нужна бе стабилна аргументация, че онова, което следва ще се трансформира от ръкоделие в изкуство.  В крайна сметка нямаше да бродирам „коне на водопой” за стената в хола, а авторски рисунки. За щастие срещнах огромна подкрепа от страна на две преподавателки и това ми стигаше, за да дерзая. Те дори виждаха повече потенциал в идеята, отколкото аз на първо време. След първия конферанс, на който показах първата си инсталация от бродерии една от най- прецизните ни техноложки дойде при мен със заръка: „Направи така, че това да се види. В България нямаме текстилка, която бродира. Намерила си ниша”. Тогава не се доверих особено, но две години по- късно същата инсталация бе показана на изложение в Китай и заинтригува доста колеги тук.

Продължих да бродирам рисунките си неуморно. Бродериите бяха оригинални и достатъчно несъвършени, за да удовлетворяват стремежът към графична рисунка. Душата ми се успокои, намери автентичността си.Когато завърших Академията същата тази жена ме изпрати с думите: „Никога не спирай да рисуваш. Не слушай какво ти говорят другите. Един художник трябва да умее да рисува. Ти го можеш”. Този път й повярвах.

Татуирано=вечност

Според някои теории татуировките върху човешката кожа в племенните народи преминават в облеклото под формата на декоративна бродерия с предпазна функция. В моя случай художествената бродерия татуира съществото ми като го предпази графичната рисунка в кариерийната ми насоченост. Чрез художественото проявление на тази текстилна техника съумях да комбинирам по две препирни точки: страст с професия, изящно с приложно изкуство, освободеност с принадлежност.Почувствах закодираната част на българския корен. Архетипът на нашата традиция живее във всеки един от нас.Забравили сме го, но ще изкристализира, дори да не сме готови да го познаем. След време открих, че осъзнаването на конкретен архетип даде ключ към женствеността и творческата ми енергия. На този етап мога да дам следното определение на произведенията си чисто с оглед изработка:

Бродериите ми са създадени като архетипи на колективното несъзнавано в българската традиция чрез авторско въображение, оповано на афинитета ми към графичната рисунка.

broderia.malenartist

Заключение

Този безкраен блог пост се опитва да даде визия отностно търсенията в професионалния път, за експеримента и усещането на правдивост в живота. От друга страна се надявам да съм успяла да предам малко знание за художествения свят, да разкажа за някои разлики, които биха могли да допринесат за общата ви култура и най- вече да разчупя представата, че художниците залагат единствено на моментен прилив на вдъхновение и са чужди на обществото. Творческият път е път на любопитство, информираност, аргументация в комбинация с личен момент, поднесен на зрителя по универсален начин. Надявам се текстът ми да е бил полезен и приятен, вдъхновяващ и интригуващ.

Благодаря за вниманието,

Мария- Елена

Leave a Reply