Кожен оргазъм. Или защо с изкуството не можеш да свършиш

Кожен оргазъм. Или защо с изкуството не можеш да свършиш

(Втора част)

В следващите редове ще разгледам въпроса за потребността от изобразително изкуство. За начало нека определим какво представлява произведение на визуалното творчество и защо призванието „художник” не се отнася единствено за артистите, заложили на живописта.

 

кожен оргазъм

 

Произведение на изкуството е всяко изделие, което съдържа в себе си авторска концепция. Намирам това определение за единствено валидно , съобразно многобройните прояви и течения в изобразителното изкуство. Това ще рече, че изкуството удовлетворява определена потребност. Според мен всеки предмет на изкуството, съдържащ уникалността на нечия фантазия, може да бъде класифициран като обект на изкуство.

В днешно време се зараждат множество противоречиви мнение относно концептуалното изкуство и реди-мейда, които боравят с претенцията за художника- философ, или с индустриално произведени предмети, които художниците използват директно, променяйки контекста им. По моему подобна негативна вълна изобщо не е вълнуваща, или изненадваща. В историята на изкуството почти всеки жанр, различен от класическото гръко- римско и ренесансово творчество бива облъчвано от нападки, упреци, или тотално отхвърляне от публичното достояние.

Това е съдбата на импресионистите, чиито творби не са допускани до официалните парижки салони поради новаторското им светоусещане; прокобата на дадаистите заради бунтарските им изяви; тегобата на передвижниците, скъсващи с академичното обучение и т.н. Твърдението ми е, че всяко течение в изобразителното изкуство заслужава уважение, защото за съвремието си е било потребно, новаторско и удовлетворяващо духа на времето, в което се е развивало. Отделен е въпросът кога даден период бива изчерпан за зрителя.

Изобразителното изкуство борави с доста възможности за изява на интелектуалния труд. Затова изключително негодувам, когато хората изричат твърдения от сорта на: „Аз познавам един човек, който е скулптор и художник”, на което отговарям: „Аха, значи като Роден и Дега- с двойна професия”. Нека се уточним, ще направя разделение на изкуството, което вече не е актуално в съвременната критика, но ще спомогне разбирането на масовата публика.

Преди визуалните изкуства се деляха на два вида: изящно и приложно изкуство, които се определят спрямо техниката, предназначението и функцията на крайния резултат. За изящни изкуства се считат: графика, рисуване, скулптура, живопис, плакат, книга и печатна графика,стенопис. Приложни дисциплини се приемат за: текстил, резба, керамика, сценография, метал, индустриален дизайн, дизайн на порцелан и стъкло, дизайн на детската среда, мода,реставрация и рекламен дизайн. Да, всички ние сме художници и биваме обучавани по тези специалност в Националната художествена академия, или опита. Или още по- достъпно казано- изящниците сътворяват изделия, на които зрителят да се любува и възхищава, а приложниците практикуват форма на занаят, който променя утилитарната си функция.

кожен оргазъм

Тук ще затъкна първата фаза на потребност: тази на създаващия; на художника. Знаете ли какво се случва след като се дипломираш от второто най- старо учебно заведение в Република България? Изпадаш във вакуум. В безпътност. В абсолютен катарзис, който противно на естетичната теорията на Аристотел, рядко довежда до обновление и възстановяване на желанието за живот. Защо? Тъй като излизаш на пазара с професия, от която нашата държава вече няма потребност. Изпадаш в противоречието на обществото, което отдавна е изгубило нуждата от културно възприятие. Какво правиш? Един отговор- преквалифицираш се.

До степен,в която биваш форсиран да отложиш божествения си дар и годините положен труд, преобразувайки го в хоби.  Ще цитирам най- мъдрото изречение, което мой любим колега сподели с мен преди време: „Ние художниците нямаме избор. Нямаме никакъв избор… защото каквато и професия да захванеш, рано, или късно ръцете ще си поискат своето.”  Той е прав, ние сме програмирани да мислим, да се обграждаме и да създаваме на база творчество. Ние имаме потребност, която е по- гладна от празния стомах и по-гръмка от най- високата октава. Просто животът ни поставя в клетка като диви зверове.

Все пак, ако смятате, че маниакалната зависимост изкуство съпровожда единствено създателите му- се лъжете дълбоко. Още през Ренесанса се появяват т.нар меценати на изкуство. Те са спонсори на харесвани от тях артисти, подпомагащи творческото им развитие без задължителна компенсация. Знатните фамилии Медичи, Сфорца, Боргезе и др са осъзнавали значимостта на изобразителното изкуство и огромната инвестиция, която е нужна, за да бъде то осъществявано.  Разбира ли са, че това е културно наследство, чиято стойност надскача финансовата. Изкуството е документ на времето, политиката, ситуацията, модата и човешкото развитие. Дълго преди появата на фотографията изобразителното изкуство е било на пиадестал, поставяйки художниците високо в социалната йерархия. Меценатите са организирали конкурси за  в търсене на най- ярките таланти.

Печелившите не просто биват спонсорирани, или градяли име, те са спомагали създаването и обогатяването на градовете, а от там и цялостно на държавите. Какво правите, когато пътувате? Посещавате музеи, галерии, катедрали, обществени сгради. Местата, които са ключови. Локации, на които множество творчески натури са оставили наследството си. Меценатите са били абсолютно наясно защо е нужно да се спомага творческата дейност и за нейната притегателна сила. Не е въпрос на снобизъм, а на ясна концепция за поколения напред. Потребност, която нашите управници и бизнесмени не могат да допуснат все още.

kojen orgazum

Ставайки въпрос за бизнесмени, художествените среди разполагат с изчезващият вид: търговци и колекционерите на изобразително изкуство. Павел Тодоров- галерист и търговец на произведения на изкуството казва:

Факторът информация в търговията с изкуство е ключов. Затова и аукционите са затворени за зяпачи. Допускат се само участници срещу определена такса. Към външния човек има подозрение, че може да събира впечатления за цените, интересите, клиентите, с което да повлияе на движението на целия пазар. Българските търгове се различават от прочутите аукциони по света главно по умалените мащаби, които не допускат тематичност.”

Изявлението цели да обхване спецификата на колекционера. Той не е просто прахосник, а добре ерудиран познавач с вкус и потребност. Това са хора със страст и професионализъм, със съзнателно намерение, дълбоко познание и трезва преценка по отношение стойността на определено произведение и заложбите на даден артист. Колекционерите и търговците на изкуство се посвещават необременени от масовото потребление. Сиреч идея за красота в изкуството е много по- мащабна от добре изпълнен и технически издържан обект. Става дума за прогноза, отношение и разширяване границата на емоционалност при покупката на произведение.В подобна среда художникът в действителност може да провери нивото на въздействие, което притежава.

В заключение ще подчертая, че коментираните позиции в художествената сфера са устойчиви и  почти задължително доживотни. Любовта към изкуството е като неизлечима болест, която внася усещане за състезание, страст,вдъхновение, примесени с ясно осъзната цел . Занимания, които не са преходни, а концентрирани в постоянството си. В подобни дейности не присъства пенсиониране. Художествените занимания приключват с физическата смърт, но самите произведения са вековното наследство за поколения напред. Защо не можеш да свръшиш с изкуството? Защото вечността е безкрайна.

Leave a Reply