От Тот до днес

От Тот до днес

Днес ще предложа варианти за буквални, всекидневни приложения на Седемте херметични принципа, които ми помогнаха много в предишното отчуждение от духовното, приемайки го като неприложимо в съвременния свят. Надявам се да ви се сторят удобни и полезни като начало за размишления…защото понякога духовността не извира сама от себе си, а е следствие на сито в логичната мисъл.

ПРИНЦИП НА МЕНТАЛНОСТТА

“ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален.” Кибалион

Принципът на мисълта ни води към осъзнаването, че нашите мисли отговарят за настроението и потенциала на всеки ден. Често се говори за силата на мисълта, за начинът, по който можем да лекуваме телата си с нея, но на по- повърхностно ниво разглеждам принципа по скоро като възприятието, че нашата реалност е съградена от импулси. Идеите градят иновации, построяват се сгради, науката достига своя апогей, а на лично ниво твоите мисли могат да те издигнат, но са и в състояние да те счупят. Все пак защо е нужно да разделяме негативни от позитивни мисли….ЦЯЛОТО Е УМ. Ами, ако предположим, че мислите проста СА.

В Гещалт (цялост, форма, свързаност между елементите) психологията Курт Кофка предлага иновативна интерпретация на холистичното като изследва константността на ума, заявявайки, че в миналият опит не трябва да участва във възприетото, защото го замърсява.

Законът на менталността позволява на индивида да приложи личните си закони за собствено благополучие и напредък
Всеки човек притежава уникална гледна точка, която разделя добро от лошо, приложимо от латентно и именно това води прогреса на света- вътрешният и глобален, но по същество първоизточникът е мисъл. Тя е майката, родила онова, което е, ще бъде и ще остане- Светът е Ментален.

ПРИНЦИП НА СЪОТВЕТСВИЕТО

Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе.” Кибалион

Древните Египтяни са прилагали буквално този принцип в строежа на храмовете си. Те били изкусни майстори на астрономията. Познавайки законите на движение на небесните тела, те не само изобретяват първия соларен календар (който между другото споделят с древните римляни, до тогава боравещи с лунарен календар), но разделили годината на три сезона и създавали слънчеви часовници. Култът към закономерностите на космоса се отразявал най- силно в техните архитектурни постижения, изчислени с изключителна точност спрямо конкретни съзвездия. Каквото е било горе на небето, те са пресъздавали и на земята.

Принципът на съответствието ни помага да приемем законите и явленията във всяко ниво на живота. Така както Луната има своята цикличност и жената притежава ежемесечна менструация. Слънцето помага на почвата да ражда, така както мъжът опложда жената. Всяко явление на небето оказва пряко съответствено влияние в природните процеси.
Древната херметична аксиома предлага и друго изложение: “Каквото отвътре, това и навън; каквото навън, това и навътре”

В последните години много нашумя метафизичния закон на привличането. Той гласи, че всичко, което пожелаеш може да бъде в ръцете ти стига да вярваш и визуализираш мечтата си. Дотук добре, но тава е само една микроскопична част от херметичния принцип на съответствието.

Единственото, което намирам за приложимо от литературата, изписана по повод на Тайната е опитът ни да намалим нивото на стрес и честото ядосване при най- малък повод.Каквото отвътре, това и навън означава, че ако се чувстваш добре, то и поведението ти спрямо обкръжаващата среда, а тя ще ти отговори по идентичен начин.
Например, ако вярваш, че не си привлекателен, то със сигурност ще изпитваш притеснения в общуването с противоположния пол. Противоположно: хората, които са уверени в себе си го заявяват с всяка своя дума и постъпка. Дори стойката на тялото им е изправена, спокойна и устойчива. Те внушават респект и провокират погледите и това далеч не се дължи единствено на външна красота.

По аналогичен начин можем да заключим, че мислите ни за бъдещето, за приятелите, за успеха изграждат в живота ни определена структура, идеи, които съграждат дисциплина, която от своя страна поражда навици и от тук – цялостен подход.
Начинът, по който се грижим за здравето на тялото си, по- който усъвършенстваме способностите си, съответства на качеството на живота ни.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

“Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.” Кибалион

Този принцип е широко разглеждан като философска теория на детерминизма от редица философи като Шопенхауер, Хюм, Хобс, Кант и др. Макар полярните прочити на причинно следствената връзка в най- общ смисъл се дефинира като непрестанна верига между миналото и настоящето, които определят бъдещето. В крайните си фаталистични форми философията на детерминизма заключва, че хората не притежават контрол в живота си, защото съдбата и физиката предначертават битието.

На практика Принципът на причина и следствие може много лесно да се приложи във всекидневна среда. Става дума за маските, които носим. Колкото повече не признаваме искрената си страна, толкова по- драматичен става животът ни. Ще дам пример от личния си опит, който е много семпъл, за да послужи за ясното разбиране на този херметичен принцип.

Някак постоянно попадам на мъже, които са изключителни планинари. Изключителни сървайвъри в най- диви обстановки, или искрени любители на полската работа и селския живот до степен, в която планират установяването си далеч от града. От друга страна аз съм типичното градско момиче, което харесва природата под форма на леки походи с пикници и застояване на красиви открития в планинския релеф и задължително преспиване в постройка с канализация . Момиче, което за нищо на света не би заменило културния пламък на града, за да оре и да свиква със студените вечери. Много се притеснявах да споделя истината, за да не изглеждам свръх префърцунена в очите на спътника си. Затова се подлагах на всякакви екстремни ситуации с идеята за обща дейност и споделеност във всяка фаза на живота. Накрая се усмихвах мило и постоянно се оказвах в ситуации, които изобщо не допринасяха за доброто настроение. Разбрах, че докато слагам маската на благоприличие, всъщност давам чиста проба лицемерие, която не помагаше нито на мен нито на партньора ми. Тоест спрях всички възможни некомфортни следствия, които сама предизвиквах.

Сега се замислете за всеки път, когато съществото ви крещи да отговорите с “не” на работодателя си, но от страх за бъдещия статут се съгласявате. Колкото повече налагаме актьорска игра на обществената сцена, толкова повече неудобни ситуации ни връхлитат. Трябва да сме себе си, защото подаваме грешна заявка на хората. Те няма как да предположат вашите мисли, защото единствено думите ви манифестират вътрешния свят. Всичко има значение. Всяка действие е важно.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

“Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.” Кибалион

Принципът на противоположностите в есенцията си се уповава на дуализма. Гностиците основали религиозното си течение в следствие на идеята за двойнственост; за противопоставянето на дух и материя; на знание и сляпа вяра; на правдив Бог и зъл демиург.

Противоположностите държат света ни в баланс и както е изобразено в символа Ин Ян. Ако разберем този принцип правилно ще допуснем, че няма негативна част в градацията на обществото. Няма разграничение в потребността на функциите, те носят своя принос в различни сфери на един цялостен организъм. Както са полезни учените, наравно са важни и творците; както са силни мъжете, така са респектиращи и жените. Материалното и емоционалното, тъжното и щастливото, бедното и богатото, светлата и тъмната кожа са естествена диаграма на живота, която лишена от едното спира контраста, който е нужен за движението на света.

В тази логика принципът на противоположностите ни учи, че благоденствието не е константност и не следва да е. Да си тъжен, да си ядосан, или самовглъбен е също толкова нормално, колкото е окапването на дървесните листа през есента. Според будизма човек трябва да страда, за да осветли духа си. Донякъде приемам тази теория, но в по- дълбок контекст.
Наличието на тъмнина не просто ни помага да оценим светлината, а как точно искаме да изглежда тя. Например една сложна, нараняваща любовна връзка не би следвало да ни покаже единствено с какво не сме съгласни, а каква е конкретната ни визия за любов…с какво не можем да направим компромис.

Едно професионално падение ни помага да осъзнаем не само грешките си, но и до колко държим на мечтите си; колко можем да пожертваме за тях и дали в действителност са най- добрия избор за самите нас.
Замислете се за поговорката “Раят за един е ад за друг”. Какво ще рече това? Например един човек може да обожава корпоративната среда, да харесва строгите му параметри и работно време, но друг да презира подобен живот, да разчита на по- бохемска представа. Така в състоянието си единият се чувства пълноценен, а другият в окови.
Друг пример: един мъж иска  съпруга, която издържа с удоволствие, защото е с класическо мислене за функциите на двата пола, докато друг ще предпочете жена, която е наравно амбициозна и пробивна. Това е личния баланс и няма по- добър или лош вариант, стига да отговаря на потребностите ти.

ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА

“Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.” Кибалион

Един от любимите ми принципи, който винаги асоциирам създаването на композиция за десен. Точно както в текстилното десениране, линия и петно, тъмно и светло, голяма и малка форма се редуват до създаването на непрекъсната мрежа върху плата.

Принципът на ритъма се отразява най- ярко в природата. Всичко в нея става постепенно и в конкретен ред и йерархия. В съвременния начин на живот откривам най- ползотворно приложение на ритъма в осъзнаването, че нищо не трае вечно.
Има периоди, в които всяка дейност ни върви по мед и масло, натрупват се поредици от постижения, полезни запознанства, страхотни купони и добри рецензии, но и такива, в които изведнъж сякаш всичко се срутва, хората изчезват, проблемите в работата нарастват, умората ни съсипва. В подобни моменти не бива да губим самообладание, защото всичко минава като настинка. Много хора предприемат крайни решения в моменти на неудачи, тровят се с притеснения и гняв, но за да си дадеш ясна представа за ситуацията трябва да минеш поне през две нива на ритъм, за да прецениш съдържателността на действията си.

В принципа на ритъма можем да се успокоим и насладим от латентните периоди. Понякога наистина нищо съществено не случва, но вместо да насилваме събитията, трябва да се доверим и насладим на липсата на стрес например, защото това състояние няма да продължи вечно. “Всичко с времето си” (в българските поговорки има огромна мъдрост).

ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА

“Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.” Кибалион

Великият изобретател Никола Тесла, който буквално е осветил света с революционния си принос в областта на електричеството и магнетизма оставя и огромно наследство за всемирната мъдрост. Той твърди: “Ако искате да откриете тайните на Вселената, мислете в термини, като енергия, честота и вибрации.“

Вибрацията е механично трептене т.е. трептене на твърди тела. Тя намира основно място в квантовата физика и механика, които се изследват законите на движение в квантовомеханичните и квантовосиловите системи. Константата на Планк е фундаментална за разбирането на квантовата механика.
” Ако действието на разглежданата система значително превишава константата на Планк, то поведението на системата с висока точност се описва от класическата механика”

Споделям всичко това, за да излезем от напълно езотеричния прочит на думата “енергия”, която разгледана като психична, или скаларна физична величина, носи едно и също значение – активност. Принципът на вибрацията дава знание не само за видимата структура на реалността, но и тази, която остава скрита за нас подобно на невидимия спектър.

Вълните на нашата реч също са невидими. Не можем да видим думите, но можем да ги почувстваме. Затова трябва да бъдем много предпазливи как ги използваме, защото те рефлектират върху хората и променят тяхната вибрация.
Замислете се как общувате, дали карате хората да се чувстват добре, дали ги мотивирате и подкрепяте, или ги унижавате и принизявате. Когато си давате дума, че ще направите нещо активирате мотивация, която ви движи напред. Думите са знак на огромна сила, която е в състояние да счупи и да даде криле и ако не вярвате в научния, или мистичния характер на силата словото, то поне премислете за отражението, което имат в хората.

Обърнете внимание как въздействат думите и върху вас. Замислете се защо телевизията е наречена четвъртата власт. Всичко, което слушаме прониква в съзнанието ни и го трансформира. Освен това в комбинация с визуални материали неусетно ставаме жертви на масово зомбиране. Нещата не се предават пряко, те са подредени в определен ред, за да диктуват определено поведение. Не сте ли забелязали, че когато в медийното пространство нашуми дадена тема, много от следващите насочват мнението ни в отговор на нея, но индиректно. Например, когато народът се възпротиви срещу ратификацията на Истанбулската конвенция, новинарските емисии започнаха да се пълнят със случаи на насилие в детските градини, или за транссексуалния метеоролог в Белгия, който е запазил професията си, но като жена. Звуча много нетолерантно, но всъщност просто искам да покажа малките връзки в скритата, едностранчива манипулация на думите, които чуваме. Техните вълни могат да ни удавят.

ПРИНЦИПЪТ НА РОДА

“Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.” Кибалион

Половата полярност спомага подтика ни към индивидуализация, която философски е описана от Юнг. Той нарича мъжкия принцип в душата на жената Анимус, а женския принцип в душата на мъжа- Анима. Анимус се характеризира за материята, с външното, с агресията; Анима- с интуицията, творческото, емоционалното. Индивидът успява да достигне до абсолютната си индивидуализация, когато се научи да използва архетипната си противоположност.

Когато мъжът е потиснал своята Анима, а това се чувства твърде често с криворазбраните идеологии за мъжката натура, неговата съзидателност се заключва единствено във финансовите постижения и социалното надмощие над други мъже като вътрешния му свят катастрофира. Той търси своята Анима навън от себе си, съграждайки недостижим образец на перфектната жена. Когато мъжете губят своята Анима, загубват наравно мира, спокойствието и интуицията. Мъжът с потисната Анима е воден от фантазми за свръхобожание, но и унищожение на жената. Така той както може да търси жена, която олицетворява грижовната майка, то може и да привлечен от жената, която го съсипва. Склонността към унищожение води до садистични влечения в секса, домашно насилие, или разрушаване на любовни взаимоотношения в следствие на ирационални страхове. Свръхобожанието го кара да загърбва всяка дейност при появата на жена, а когато е изоставен да предъвква миналото в изключително дълъг период.

Жените, които са потиснали мъжкия си принцип обикновено търсят героичния мъж- покровител. Мъжът баща. Те страдат от често чувство на вина, депресии, истерии и тревожност. Тя става насилница за мъжете, с които се събира загърбвайки творческия си потенциал, който е пряко свързан с раздаването. Жената с потиснат Анимус притежава фантазми за външна изява, за лукс и популярност, защото копнее чуждото обожание и възхищение. Тя е меркантилна до степен, в която единствено материалното бива извор на щастие.

Принципът на рода ни насочва към себепознание и личностно усъвършенстване. Нужен е задълбочен и искрен анализ на поведението и стремежите ни. Не напразно е казано: “Какъв си, когато никой не те гледа”. Тоест много е важно да работим в емоционалната си организация, защото светът постоянно се колебае в насочеността си и ни обърква. Херметичният принцип ни навежда на мислите как да запълним липсващото и да се отървем от ненужното, за да постигнем възможно най- продуктивния си Аз в духовен, материален и любовен план. Как да се синхронизираме, за да трансформираме живота си по проекта на личните представи.

Надявам се да съм била полезна!

Благодаря за вниманието,
Мария- Елена

Leave a Reply