Чистото място

Чистото място

Успелите хора твърдят, че мечтите се сбъдват при условие, че неизменно оставаш верен на себе си. Нека разтълкуваме. Задоволяваш всяко свое желание, пробиваш си път, вярваш, че заслужаваш повече, отколкото получаваш? Риторичните въпроси отдавна са демоде затова нека поставим на игралната маса съществения казус. За да бъдеш верен на себе си трябва първо да разбереш кой си.
Информацията, която ни залива е толкова шумна и прекомерна, че в процеса на изследване чуждите животи, скъсваме връзка със собствения си. Уеднаквяването е брандът на века.

Студената душа

Да познаваш кой си означава да съхраниш едно безмълвно, непорочно кътче в себе си. Място на истина…на твоята откровена автентичност; на личните морални закони и правдивост. Територия, която не се обременява от изисквания и вулгарност. Зона без его и излишно поощрение. В душата си трябва да признаеш всичките си грехове, да прегледаш уроците от болезнените ситуации, да разбереш претенциите и поведението на хората, с които се обграждаш, да признаеш недостатъците си, да се споразумееш с миналото, за да даде път на настоящето без да му се пречка. Реално да отсъдиш кой човек заслужава глас на доверие и кой вероятно е преходен.

Душата е локацията, на която се намира целия ти потенциал и жизнени възможности – там креативността измисля план за действие, от който идеите ще се материализират. Душата трябва да се съхранява и предпазва, тя трябва да се проветрява и пречиства редовно, за да функционира здравословно. Климатът й трябва да е умерен до хладен, за да подържа трезви устоите ти. Душата следва да има тясна пропускливост, за да не се разнищи мембраната й.
Преди да намериш себе си душата ти ще се разкъса няколко пъти. В началото консистенцията й наподобява паяжина, но след всяко следващо съдиране се калява. Не е само от напластяването. Тя сама гради храм около себе си и когато стане твърда и издържлива като мазол- познаваш себе си, познаваш Бог. Не се притеснявай от това наименование. Разбирам, че в днешно време мистериозното не е интересно. Във века на свръхпоказност, където нищо от голотата на жените до домът и разкрасителните процедури не остават скрити. Трудно е да възприемеш концепцията за трансцендентна субстанция, която е също толкова невидима, колкото са инфрачервените лъчи, защото убедеността в изковаването на собствената съдба е “хитът на века”. Но когато целият ти свят рухне и срещнеш повече усложнения, отколкото си смятал, че си в състояние да понесеш- ще усетиш нещо или ще се помолиш на някого и чак тогава ще допуснеш системата, от която ти самият си част. Според мен Бог се проявява в душата за първи път като изненадващата сила, която отключваш в себе си, за да издържиш още малко, да дадеш „последен” шанс, да надминеш очакванията си, да простиш, когато не е заслужено, да намериш начин да се измъкнеш. Мисля, че в този изморен момент- при руините на душата, се установява не чувство на любов, а състояние на любов. Душата е твоята терапия, изповедалня и тренировъчна зала. Пази я чиста и наситена с кислород, за да не се задъхваш, когато подскачаш от радост и да не се задушиш, когато хлипаш в отчаян плач.

Топлото сърце

Сърцето е площта, на която се разполага цялото психологическо и физичко състояние. Сърцето е барометърът на здравето. По него се измерва настроението на живота ти. В него се заражда ентусиазмът, въодушевлението, страхът, стресът. Ако всяка сутрин се събуждаш с притеснено сърцебиене, то задължително трябва да предприемеш промяна в изборите си. В този деликатен орган се съсредоточава не само физическото благоразположение, а отражението на всяка емоция. Често си казвам:сърцето е дискотеката на живота; душата- стаята за медитация. Свързвам всяка емоция с топлина, с червено, защото топлината е асоциация на живота, кръвта е неговият символ и от тук- сърцето изпомпва човечност.

Как се пази хигиена на сърцето? Когато се научиш да се сливаш с него. Много хора изпитват силни реакции, които пренебрегват. Например: поставен си в ситуация на несъгласие… цялото ти същество възроптава, подсказва, че нещо не е наред. Пулсът се ускорява, стомахът се свива, устните пресъхват, дланите се изпотяват, но въпреки цялата полусмъртоносна активност- ти се съгласяваш да сториш, или приемеш довод, който е в абсолютен дисонанс с усещанията ти. Още преди да си осмислил случващото се- ако сърцето ти подсказва да направиш, или кажеш нещо- направи го на секундата и ще откриеш колко по- благ е сънят и колко силно се повишава самочувствието ти.

Когато изпиташ силен подтик да поемеш добра инициатива- направи го без да се замисляш. Например, ако видиш човек на улицата, който се нуждае от помощ и почувстваш инстинкт- втурни се, няма значение дали ще я приеме, или не. Ако имаш нужда да се чуеш с родителите си- обади им се мигновено, не отлагай за довечера, или в удобно време. Времето е тук и сега- сега си нужен и полезен. Ако изпиташ силно желание да реализираш идея- забързай реализацията й, защото ако се замисляш твърде дълго може да се откажеш от най- значимото си произведение.

В сърцето човек изпитва мисисията си и често тя няма нищо общо с кариерата. Може да практикуваш като блестящ адвокат, но дълбоко в себе си да знаеш, че талантът ти се корени в друга сфера. Кариерата е дейността, за която биваш платен; талантът е значимостта ти на тази земя. Сега е момента да подчертая- всяка мечта е реализуема, стига да следваш туптенето на сърцето. То изгаря, когато е поело в твоята индивидуална правилна посока. Под слънцето има място за всяка мечта, защото хората мечтаят за различни успехи…дори когато звучат подобно.
Твоето сърце е извор на вдъхновение и радар на добрината. В него е страстта, влюбването, приятелството и сексът. Един основен орган, който може да побере цяла тълпа от хора, които да обичаш, уважаваш и цениш.

И така, ако пречистването на душата се осъществява чрез откровена размисъл, то това на сърцето, според мен, се случва с чувството на благодарност. Много е казано и изписано за благодарността, но на мен ми беше изключително трудно да разбера този закон и с какво помага на живота ми при все, че съдбата ми предлагаше поредица от злополучия независимо от количеството благодарност, което се лееше от мен. В началото благодарих по списък и рядко изпитвах емоция от споменатото. Определено бях далеч от хармонията и разбирането на детерминизма в събитията, обрамчващи битието ми. С времето открих, че превръщайки в навик благодарствените мисли, особено в моментите, когато бях най- разтревожена, ядосана, или тъжна, всъщност се откъсвам от негативните мисли, а се фокусирах в изпълнението на целите си. Повтаряйки си мислено „благодаря” (понякога дори без пояснение за какво точно) започнах да усещам чувство на сигурност. Най- хубавата част от „упражнението” бе, че към днешна дата съм далеч по- спокойна и борбена, защото съм убедена в основата на всичко, което следва да бъде изградено от ръцете и фантазията ми.

Стъпало за отскок

Комбинирайки самоанализа на душата и сигналите на сърцето ще преоткриеш с дълбоко признание колко благословен си за всичко, което притежаваш- от семейството, през приятелите и гаджетата, та до пастата за зъби, която можеш да си позволиш. Ще намериш безкористната любов, която винаги е била там за теб. Ще намериш охолството и уюта, които винаги си поставял в бъдеще време. Ще намериш отправна точка за талантите си, които са останали недоразвити. Тогава, приятели, когато преоткриете цялото богатство и потенциал, които ви принадлежат и по никакви обстоятелства не могат да бъдат отнети от вас, ще се събудите за тотално нов живот. Новият кураж, борбеност , смелост,себепознание и вътрешна интелигентност ще накарат ежедневието ви да се претворява и скулптира по перфектният начин за вас. Става дума за рождението на новия стремеж, предотвратяващ стагнацията от проблемите. Вашите лични устои…скелетът на даденото, за да градиш нагоре. Всеки притежава начално стъпало за отскок- просто е с различна височина за отделната личност. Научете се. Разберете се. Съюзете се. Охладете душата си и стоплете сърцето си- те ще са на ваше разположение точно толкова колкото и вие самите в хаосът на този свят.

Успех!

This Post Has 4 Comments

  1. Мартин Калеев

    Разкошно! Благодаря!

  2. Марта Спасовска

    Meли, това, което пишеш е толкова великолепно, колкото си ти самата. Не спирай да създаваш великолепие във всичките му форми и чрез всякакви изразни средства на изкуството, защото имаме нужда от него! Успех!

    1. Благодаря ти за топлите думи, скъпа Марта! Започнах този блог с надеждата текстовете ми да въздействат като ваксина на националната черупка било то за 10-15мин. Всички имаме нужда да се почувстваме несами, за да оцелеем.
      Прегръщам те! Благодаря ти 🙂

Leave a Reply